Семеен бизнес. Най-важният в Испания

Emilio Botín Sanz de Sautuola y García de los Ríos, след като е прекарал няколко години като генерален директор, е назначен за президент на Banco Santander през 1986 г., наследявайки баща си. Оттогава групата Santander не спира да расте и да се разширява, като е една от най-важните финансови единици в Испания, Европа и Латинска Америка. След смъртта на Emilio Botín Sanz de Sautuola и García de los Ríos през 2014 г., Бордът на директорите единодушно назначи г-жа Ana Botín за нов президент.  

Артуро Фиеро-Виня е членувал в 29 борда на директори на банки и компании, свързани със семейната финансова група. Като най-важни позиции изтъкваме: президент на Naviera Fierro, Banco de Finanzas, Fasa-Renault, Taurus Ediciones; Вицепрезидент и главен изпълнителен директор на Banco Ibérico; Вицепрезидент на Financiera Fierro; Член на Industrias Cemar, на Compañía Trasatlántica Española и на Compañía Ibérica de Valores. През 1977 г. Артуро Фиеро се присъединява към борда на директорите на Централната банка, когато тя придобива Banco Ibérico.

Игнасио Фиеро-Виня, беше най-младият от тримата братя. Бил е в 3 борда на директори на банки и компании, свързани със семейния финансов холдинг. Подобно на братята си, той отговаряше за компаниите в Латинска Америка, посветени на тютюн, кибрит и спиртни напитки след смъртта на баща си през 28 г. Във Венецуела той беше президент на Venezuelan Fosforera и голям промоутър на Banco Exterior de Caracas.

Той също беше президент на Banco Ibérico като брат си Алфонсо и на Cointra, на Cementos Triefierro, на Compañía Auxiliar de Fósforos, на Ibérica de Electrodomésticos, на Cervantes, на Atlantic Commercial Union; Вицепрезидент на Fosforera Española; директор Петролибер; член на англо-испанската Portland Cement Company, Santa Comba Mining Company, Financiera Fierro, испанската специална циментова компания El León и Campsa.

Подобно на другите си 2 братя, той беше директор на Централната банка след поглъщането й от Banco Ibérico (1977 г.). Кризата и финансовите проблеми го засегнаха много по-малко от братята му Артуро и Алфонсо, тъй като той запази американските инвестиции и испанските бизнеси, които лично управляваше: Cointra и Camping Gas. През 1990 г. успява да отвори малка банка в Ню Йорк.

През 1916 г. той основава компанията Transmediterránea с начален капитал от 100 милиона стари песети. Компанията интегрира няколко корабни компании и контролира комуникациите между Балеарските острови и Мароко и каботажния трафик в Леванте. След гражданската война той извършва няколко много важни финансови операции, сред които покупката на Barcelona Traction, след което основава FECSA. През 1955 г. той създава фондация Хуан Марч (имитация на други фондации като Рокфелер или Карнеги), за да насърчава науката и културата.

Banco Popular започна да контролира различни регионални банки като: Banco de Andalucía, Banco de Castilla, Banco de Crédito Balear, Banco de Galicia и Banco de Vasconia. През 2004 г. Валс предаде на Анхел Рон президентството на финансовата група, която споделяше с брат си Хавиер от 1989 г. Въпреки това той продължи да бъде свързан с организацията, председателствайки срещите на общото събрание на акционерите. Banco Popular беше продадена на Banco Santander за символичната сума от 1 евро през юни 2017 г. Този факт засегна хиляди акционери поради фалит. El Popular най-накрая беше погълната от Banco Santander през септември 2018 г.

През 1987 г. той е един от преговарящите за опита за сливане на Banco Bilbao с Banesto. В допълнение към активното участие в сливането с Banco Vizcaya. През 1988 г. Ybarra е избран за вицепрезидент на новата банка (BBV). През 1990 г. той е предложен за президент в края на периода на сливане между двете банки. Когато той встъпва в длъжност, предприятието преживява голям растеж в чужбина, достигайки челна позиция в класификацията на испанските банки. BBV беше спонсор на такива важни събития като Всеобщото изложение в Севиля (1992) и стана акционер в компании като Repsol, Telefónica и Iberdrola. Той също така направи множество инвестиции в Латинска Америка.

През последните години на десетилетието Ybarra ръководи сливането на BBV с Argentaria. В резултат на това BBVA Bank стана вторият по големина оператор в сектора в страната, изпреварен само от BSCH (Banco Santander Central Hispano). Ybarra е избран за съпрезидент на новата банка (заедно с Francisco González), докато на 18 декември 2001 г. не подаде оставката си. Той запази позициите си на съпредседател на фондация BBVA и вицепрезидент на Repsol. През първите месеци на 2002 г., след като научава за предполагаемото му участие в скандала с тайните сметки на BBV в Джърси, той подава оставка от всички постове, свързани с организацията.