Семеен бизнес. Най-важният в Испания

В задната част на първия си магазин семейният бизнес на Алварес Гомес започва да произвежда козметични препарати, еликсири и различни парфюмерийни продукти, продавани под собствената си марка. През 1912 г. специален парфюмериен препарат постига истински успех в продажбите и се радва на голям престиж и днес. Компонентите на формулата бяха лимон, бергамот, розмарин, здравец... аромати и аромати от полета и цветя, които доведоха до чист, освежаващ и чист одеколон. „Алварез Гомес Концентрирана вода от Кьолн“ все още запазва името си и днес, а бутилката с дизайн Арт Деко ни е много позната поради употребата й не само в испанските домове, но и в престижни хотели и ресторанти у нас. От 90-те години на миналия век, с ново поколение начело, компанията Álvarez Gómez има фабрика, в която стандартизира производството, национална дистрибуторска мрежа и пълната професионализация на различните области на компанията. Целта беше да се обединят най-добрите професионалисти, без да се губи първоначалният семеен характер на компанията. Има вече 4 поколения от семейния бизнес. В момента те са избрали международна експанзия и създаване на нови аромати и продукти.

В момента Barceló Group има повече от 33000 XNUMX служители по целия свят. Като най-важни дати в нейното развитие ще изтъкнем следните:

• 1954: навлизане в туристическия сектор
• 1962: Начало в хотелиерството
• 1968-1981: Международна експанзия
• 1992: Навлизане на пазара в Северна Америка
• 1995: Първи хотел в град в Испания (Barceló Sants в Барселона)
• 1997: Разширяване на Barceló Hotel Group
• 2001: Barceló Group достига 100 хотела
• 2002: Франчайзи в Малта, Тунис и Мароко. Grupo Barceló става първата хотелска компания в САЩ.
• 2003: Barceló Hotel Group стартира първия си уебсайт и създава нов център за онлайн резервации.
• 2005-2010: Успех на стратегическия план. Групата Barceló влиза в Топ 30 в света (2007 г.)
• 2011: За да се преборим с кризата, обновяване на мястото на разширяването.
• 2015: Разширението се активира отново
• 2016: Кацане в столицата: Мадрид

       

В Abengoa SL можем да подчертаем следните етапи: 1941-1950: Развитие на първите дейности и разширяване в цяла Андалусия. Фактурирането надхвърля 45 милиона песети (€270.456 1951) 1960-4.880: Разрастване в цяла Испания, консолидиране на дейността на компанията. Фактурирането достига 29.329.391 милиона песети (€1961) 1970-1971: Започва дейност на международния пазар. Първите международни проекти са в Колумбия, Венецуела и Гватемала. Първият офис в чужбина е създаден в Аржентина. 1990-52: Раждане на нови специализирани компании с непрекъснати иновации на пазара. Таксуването е повече от 314.906.303 милиона песети (1991 2003 144 евро). 865.457.431-2004: Компанията фокусира дейността си върху развитието и иновациите на нови информационни технологии, възобновяема енергия, биогорива и опазване на околната среда.Фактурирането надхвърля 2010 милиона песети. (€40) 2011-XNUMX: Проектите се разрастват и географските местоположения са все по-разнообразни. Abengoa е позициониран като лидер в сектора и работи на места като САЩ, Индия или Китай. Този етап завършва с продажбата на XNUMX% от Telvent, с цел фокусиране на стратегията и всички дейности върху енергията и околната среда. От XNUMX г. до днес Abengoa подпечатва включването на бившия глава на Кралския дом Алберто Аза в борда на директорите като международен съветник поради неговата обширна кариера и професионален опит. Компанията се фокусира върху прилагането на иновативни технологични решения за устойчиво развитие в секторите инфраструктура, енергетика и вода.

От 1980 до 2000 г. Bergé y Compañía започва своята диверсификация и международна експанзия. Има безброй важни потвърдени споразумения като Toyota, Rolls-Royce, Ferrari или Maserati. От началото на века до днес компанията се отличава с това, че прави качествен и количествен скок в автомобилното подразделение на Bergé y Compañía с включването на нови марки като Kia, Subaru, Mitsubishi и Infiniti, наред с други.  

Emilio Botín Sanz de Sautuola y García de los Ríos, след като е прекарал няколко години като генерален директор, е назначен за президент на Banco Santander през 1986 г., наследявайки баща си. Оттогава групата Santander не спира да расте и да се разширява, като е една от най-важните финансови единици в Испания, Европа и Латинска Америка. След смъртта на Emilio Botín Sanz de Sautuola и García de los Ríos през 2014 г., Бордът на директорите единодушно назначи г-жа Ana Botín за нов президент.  

През 1936 г., с Испанската гражданска война, някои директори на компанията са убити и след войната тя е върната в производство след различни ремонти в силозите и зоната за ферментация. През следващите години етапът на разширяване на марката започва с придобиването на други малки фабрики, разпространени в цялата испанска география. През 1969 г. е пусната в експлоатация нова фабрика в Сан Себастиан де лос Рейес (Мадрид) и работи паралелно с първоначалната фабрика в Мадрид до 1982 г. Разширяването към северна Испания започва през 1968 г. с фабрика в Сарагоса. Като най-важни нововъведения на марката ще изтъкнем, че през 1962 г. традиционната дървена бъчва е заменена с алуминиева и започва да се използва популярната литрона. През 1971 г. дървото е заменено с пластмаса за опаковане на продуктите. От 1972 г. започват да се произвеждат различни бирени специалитети като: Águila Dorada, Águila Imperial (1976) и Águila Reserva. По-късно се лансира Águila Sin, един от пионерите в този вид и специална черна бира, наречена Niger. През 80-те години на миналия век на пазара се появяват Águila Pilsener, Adlerbrau, Máster и Buckler, като последната е водещата безалкохолна бира на испанския пазар. През 1984 г. Heineken придобива 32% от акциите на Él Águila и през 2000 г. се слива с Cruzcampo Group, придобита изцяло от Heineken. Откакто Heineken придоби акции в El Águila през 1984 г., тя постепенно беше заменена от марката Amstel, а през 1992 г. беше преименувана на Águila Amstel. Малко по малко името на Águila изчезва от надписите в логото и накрая изчезва, оставяйки Amstel като име на марката. През 2019 г. ръководството на компанията реши да пусне El Águila отново за продажба, вдъхновено от оригиналната рецепта, пускайки на пазара първата нефилтрирана бира, точно като бирата на 1900 година.

През 1885 г. братята Echevarría (Федерико и Хосе), свързани с компанията Echevarría Hermanos, поеха всички индустриални предприятия на своя баща, който почина през 1896 г. Въпреки че Федерико Ечевария скоро започна нови проекти, за които той се свърза с Хуан де Зурикалдей, купувайки нови земя за механично производство на пирони за обувки (с износ в цял свят). През 1894 г., като собственик на фабриката, Рекалде подписва договор за сътрудничество с Фредерик Сименс, постигайки инсталирането на първата стоманена пещ в Испания и различни валцови мелници. През 1901 г. Федерико придобива фабриката за тел Santa Ana (Castrejana) с доменна пещ и секции за изтегляне. Чрез железопътен клон успява да свърже фабриката Recalde и фабриката за желязо и леярство Santa Agueda. Така първоначалният стоманодобивен комплекс се разширява, като се обособява механичен цех за конструиране и ремонт на машини. След смъртта на съпругата си през 1902 г. Федерико създава командитно дружество Federico Echevarría e Hijos (1903) с най-големите си синове (Хуан и Луис) и ограничени партньори (останалите му 8 деца). Компанията, обединена с други фабрики на Echevarría, има 230 работници в Recalde и 83 в Castrejana, достигайки годишно производство от 2500 тона стомана. Компанията Federico Echevarría e Hijos става Sociedad Anónima Echevarría през 1920 г. Компанията е посветена на производството на фини и специални стомани и се появява на пазара под името HEVA. Компанията се разраства постепенно, докато достигне 780 работници. Инвестициите, направени през 1920-те години на миналия век, му позволяват относително лесно да преодолее кризата от 1930-31 г. След Гражданската война близостта на компанията до градския център на Билбао наложи преместването в Basauri (1963) с инсталирането на офиси и нови фурни. Фабриката започва работа през 1967 г. След кризата в стоманодобивния сектор през 70 г. компанията Echevarría става част от публичния сектор (1988 г.) и 2 години по-късно се слива с Acenor с Forjas y Aceros de Reinosa. Пълната интеграция на дейностите е през 1994 г. и година по-късно се провежда процесът на приватизация на групата, където е интегриран старият завод Echevarría de Basauri, който през 2000 г. стартира нов стоманодобивен завод. Мястото на старата фабрика Echevarría в Begoña беше придобито от Градския съвет на Билбао за изграждане на обществен парк, оставяйки комин като доказателство за промишлената му употреба.

Започвайки през 1969 г., Хосе Ентреканалес делегира командването и ръководството на компанията, въпреки че продължава да бъде директор и почетен президент до пенсионирането си през 1974 г. Той продължава да изпълнява ролята на съветник, докато най-накрая се пенсионира през 1981 г., на 82-годишна възраст. . По време на своето съществуване Entrecanales y Távora, SA се опитва да се развива, за да се адаптира към националната и международната икономическа ситуация, за да задоволи търсенето на нови, все по-големи и сложни конструкции, като например замяната на секции от метални мостове с други от стоманобетон ( 40 г.). Компанията Entrecanales y Távora, SA изигра решаваща роля в различни проекти за развитие като Плана за индустриализация на испанските компании, плана Avilés, плана REDIA и също остави своя отпечатък в областта на строителството чрез изграждането на централите на министерствата. на индустрията и енергетиката и търговията и туризма в Мадрид, от архитекта Антонио Перпиня; и частни: търговски и бизнес центрове, хотели и апартаменти по бреговете на полуострова и островите (хотел Mencey в Тенерифе, от архитекта Marrero Regalado, или Santa Catalina в Лас Палмас, по проект на Ángel Martín Fernández de la Torres ), официални и институционални централи (сградата, проектирана от Sáenz de Oiza, която служи като централа на BBV, или Torre Europa от Miguel Oriol в Мадрид, наред с много други), спортни съоръжения, здравни градове, жилищни комплекси и др. От момента на създаването си Entrecanales y Távora, SA беше една от водещите компании в испанския строителен сектор и продължава да бъде такава и днес след сливането през 1997 г. с Cubiertas и MZOV в компанията Acciona. след сливането му с Cubiertas и MZOV, като Acciona и все още е днес — от 1997 г., след сливането му с Cubiertas и MZOV, като Acciona

Президент на хотелската група продължава да бъде нейният основател Габриел Ескарер Джулия, докато Габриел Ескарер Джауме е вицепрезидент и главен изпълнителен директор.

През 1934 г. Пепин Фернандес основава Sederias Carretas, заедно със Сесар Родригес и други бизнесмени. Мястото се разширява и се поддържа дори по време на гражданската война. След това бизнесът заема цяла сграда. През 1935 г. той придобива парцел, разположен на Calle Preciados и открива първата Galerías Preciados 8 години по-късно. През 50-те години на миналия век се появява конкуренция от други универсални магазини: El Corte Inglés, управляван от Ramón Areces. El Corte Inglés се разширява с откриването на своя магазин в Барселона през 1962 г. Галериите закупиха Almacenes Jorba, (Jorba Preciados). В средата на седемдесетте години вече имаше повече от двадесет центъра. Различните стратегии на двете компании (Ramón Areces финансира новите центрове с придобитите печалби, докато Pepín Fernández заема, за да може да се разшири), причиняват силна задлъжнялост на компанията. Неговият основен кредитор: Банката Urquijo поема контрола върху компанията и я продава на Rumasa през 1981 г. Въпреки че Pepín Fernández продължава да управлява компанията, след смъртта му (1982 г.) тя вече не е под контрола на семейството. След експроприацията на Rumasa през 1983 г. Galerías Preciados е приватизирана и окончателно погълната от El Corte Inglés през 1995 г. след спиране на плащанията. Пепин Фернандес получава медал за трудови заслуги през 1972 г. за професионалната си кариера.              

Артуро Фиеро-Виня е членувал в 29 борда на директори на банки и компании, свързани със семейната финансова група. Като най-важни позиции изтъкваме: президент на Naviera Fierro, Banco de Finanzas, Fasa-Renault, Taurus Ediciones; Вицепрезидент и главен изпълнителен директор на Banco Ibérico; Вицепрезидент на Financiera Fierro; Член на Industrias Cemar, на Compañía Trasatlántica Española и на Compañía Ibérica de Valores. През 1977 г. Артуро Фиеро се присъединява към борда на директорите на Централната банка, когато тя придобива Banco Ibérico.

Игнасио Фиеро-Виня, беше най-младият от тримата братя. Бил е в 3 борда на директори на банки и компании, свързани със семейния финансов холдинг. Подобно на братята си, той отговаряше за компаниите в Латинска Америка, посветени на тютюн, кибрит и спиртни напитки след смъртта на баща си през 28 г. Във Венецуела той беше президент на Venezuelan Fosforera и голям промоутър на Banco Exterior de Caracas.

Той също беше президент на Banco Ibérico като брат си Алфонсо и на Cointra, на Cementos Triefierro, на Compañía Auxiliar de Fósforos, на Ibérica de Electrodomésticos, на Cervantes, на Atlantic Commercial Union; Вицепрезидент на Fosforera Española; директор Петролибер; член на англо-испанската Portland Cement Company, Santa Comba Mining Company, Financiera Fierro, испанската специална циментова компания El León и Campsa.

Подобно на другите си 2 братя, той беше директор на Централната банка след поглъщането й от Banco Ibérico (1977 г.). Кризата и финансовите проблеми го засегнаха много по-малко от братята му Артуро и Алфонсо, тъй като той запази американските инвестиции и испанските бизнеси, които лично управляваше: Cointra и Camping Gas. През 1990 г. успява да отвори малка банка в Ню Йорк.

Оттогава компанията, вече с марката Iberostar (1983), не спира да се развива, като първо създава първия си хотел на Канарските острови (1987) и още 7 хотела в Майорка (1990). Година по-късно Мигел създава първия испански туроператор в чужбина (Sunworld) и компанията започва своя етап на интернационализация с първите курортни хотели в Карибите и Мексико.

В момента е собственост на Хесус Франко след официалното споразумение с наследниците на Хоакин. Придобиването от Jesús е в отговор на корпоративна стратегия за запазване на лидерството на компанията в игралната индустрия.

Педро Гандариас, заедно с роднини на съпругата си и други важни бизнесмени в сектора, участва в основаването на Sociedad Anónima Metalurgia y Construcciones „La Vizcaya“ през 1882 г. Тази компания, заедно с Altos Hornos de Bilbao и La Iberia, ще бъде матрицата на бъдещата компания Altos Hornos de Vizcaya. Компанията Altos Hornos de Vizcaya е основана през 1902 г., една година след смъртта на Педро Гандариас, и се намира в Баракалдо и Сестао. Компанията разполага с различни минни съоръжения и малки фабрики, разпределени в Кантабрия, Астурия, Алмерия, Мурсия и Гуадалахара. Освен това имаше много спомагателни компании заедно с други мини във Вискайя. През втората половина на 1980-ти век Altos Hornos de Vizcaya се разпространява из Валенсианската общност (Altos Hornos del Mediterráneo) и Навара. Компанията претърпя силно индустриално преобразуване през 11.000 г. с повече от 1996 XNUMX директни работници и накрая през юли XNUMX г. тя трябваше окончателно да затвори последните си съоръжения.      

През март 2004 г. е назначен за главен изпълнителен директор на компанията, а година по-късно Общото събрание на акционерите го назначава за изпълнителен председател на Ебро Пулева. След различни национални и международни операции по покупка/продажба, Групата придобива SOS, за да се съсредоточи върху бизнеса, който компанията контролира в световен мащаб и се преименува на Ebro Foods. Антонио Ернандес Калехас е назначен за председател на Ebro Foods, а също и за член на борда на директорите на няколко компании от групата. Ebro Foods Group се превърна във водещата хранителна компания в Испания, водещата компания за ориз в света и втория по големина производител на прясна и сушена паста в световен мащаб. Групата зависи от някои добре известни марки като Brillante, SOS или La Fallera... наред с други. Ebro Foods е главният герой на важен международен процес на разширяване. В допълнение, той беше реорганизиран, за да отхвърли и спре да прави инвестиции в бизнеси, които не са били печеливши, нито са му позволили да достигне лидерска позиция на международно ниво. Компанията затвори 2020 г. с исторически резултат, като изстреля продажбите си с 15% и спечели 36% повече (192 милиона евро), благодарение на увеличението на домашното потребление през последните месеци на пандемията. Ebro Foods е на път да придобие марката Ronzoni, водещата марка за суха паста в САЩ. С тази операция се очаква компанията да получи повече от 100 милиона евро печалба.

В края на 90-те години пътуванията до Карибите, Северна Америка, Африка и Европа започнаха да се консолидират. През 2003 г. Halcón Viajes придобива Viajes Ecuador. В допълнение, компанията е пионер в много аспекти като:

• Първата туристическа агенция, която публикува страница с реклама във вестник.
• Първият пуснал реклами по телевизията.
• Първият, който прилага формулата "All Inclusive" на Карибите.

Известни са безпрецедентни досега властови връзки, със семейни линии, техните връзки и бизнес, разпръснати из цялата територия. Читателят ще разпознае имена, които представляват магнати от строителния и автомобилния свят, известни фамилни имена, свързани с фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост, медиите и, разбира се, има важна роля за La Caixa и Barça.

---

Книгата също така посвещава много интересен раздел на нашумелите случаи на убийства и отвличания, свързани със сферите на властта. Разглеждаме произведение „Великата паяжина“, което е опит да се направят видими силовите структури в Каталуния през последните десетилетия и да се види как те влияят на нашето настоящо общество.

Купете книга на Amazon

Испанска версия	Каталонска версия

През 1916 г. той основава компанията Transmediterránea с начален капитал от 100 милиона стари песети. Компанията интегрира няколко корабни компании и контролира комуникациите между Балеарските острови и Мароко и каботажния трафик в Леванте. След гражданската война той извършва няколко много важни финансови операции, сред които покупката на Barcelona Traction, след което основава FECSA. През 1955 г. той създава фондация Хуан Марч (имитация на други фондации като Рокфелер или Карнеги), за да насърчава науката и културата.

През 1977 г. Ортега инсталира първите си фабрики в Arteixo (A Coruña), сегашното седалище на Inditex Group. През следващите години Zara се разпространява в цялата страна, като Понферада (Леон) е първата фабрика, открита извън Галисия (1978 г.). През 80-те години Zara се разраства бързо на територията на Испания. През 1984 г. е открит първият център за логистична дистрибуция (Arteixo), а през 1985 г. е основана Inditex, холдинговата компания на групата. От 1988 г. започва международната експанзия на Zara, отваряйки магазини в Порто (1988), Ню Йорк (1989) и Париж (1990). През 1991 г. Pull&Bear и Massimo Dutti се присъединяват към Inditex Group. През 1998 г. се присъединява Bershka, а през 1999 г. Stradivarius. През 1992 г. Zara отваря първия си магазин в Мексико, а през 1993 г. го прави в Гърция. Днес има магазини на Zara по целия свят. Вече сме в 2001 век, през 1 г., когато Inditex Group стана публична (на стойност 2003 милиард песети). През същата година, когато компанията стартира магазина за дамско бельо Oysho. През 2008 г. беше открит магазинът Zara Home и Uterqüe през 2005 г. Настоящият изпълнителен президент е Пабло Исла, който премина от главен изпълнителен директор на Inditex (2011-2011) до главен изпълнителен директор (XNUMX-...), когато Амансио Ортега, основател и основен акционер , подава оставка от длъжността президент. ?  

През 1980 г. компанията комерсиализира за първи път в цялата страна първата марка обезмаслено и полуобезмаслено мляко. Освен това групата започва да диверсифицира бизнеса си чрез други сектори като комерсиализацията на минералната вода Bezoya (1974) или Zumosol (1986).

През 2005 г. Поланко беше смятан за третия най-богат човек в Испания, а през 2006 г. списание Forbes го включи в списъка на най-богатите в света на позиция 258. Той също така беше продуцент на El País, общ вестник с най-голям национален тираж и It включваше компании като Cuatro или платформата за платена телевизия Digital+. В допълнение към SER имаше важни музикални радиостанции като Los 40 principales и Cadena Dial в Испания и Radio Caracol в Колумбия.

Компанията през 1914 г. започва с името на своя основател, Antonio Puig SA, и оттогава винаги е фокусирала бизнеса си върху козметиката и парфюмите. През 1922 г. Puig пусна на пазара Miladu, първото произведено в Испания червило. През 40-те години на миналия век започва да предлага на пазара аромата Agua Lavanda Puig, който е един от най-емблематичните продукти на компанията. През тези години компанията се премества в популярния барселонски квартал Грасия. През следващите години 4-мата синове на основателя поемат юздите на компанията. Антонио и Мариано се фокусират върху парфюмерията, Хосе Мария върху диверсификацията, а Енрике върху институционалните отношения. Компанията започва да се разширява в международен план, създавайки първата си делегация в Съединените щати (1959 г.), а по-късно друга в Париж (1968 г.), по което време испанският дизайнер Paco Rabanne се присъединява към компанията. През 1976 г. компанията построява фабрика в Шартър (Франция) и през 1987 г. окончателно придобива модната къща на Paco Rabanne. Един от най-важните моменти в международната експанзия на компанията е споразумението, постигнато с модния дизайнер Каролина Херера в Ню Йорк (1980 г.), за създаване и пускане на пазара на всички нейни аромати. През 1995 г. Puig се присъединява към модния сектор на Carolina Herrera. През 1997 г. Марк Пуиг, внук на основателя, е изпълнителен президент на компанията и постига споразумение с Антонио Бандерас за създаването и маркетинга на марката Antonio Banderas Fragrances. През 1998 г. компанията придобива марката Nina Ricci. През 1999 г. семейство Пуиг преосновава компанията, преименувайки я на Puig Beauty & Fashion Group, като трите бизнес направления са в една структура: мода, козметика и парфюми. Компанията не спира да расте и да се разширява през следващите години, като един от най-важните факти е постигнатото през 2008 г. споразумение с певицата Шакира за разработването на аромат с нейното име. През 2009 г. компанията се връща към първоначалното си име, включвайки нови фирми в структурата си като Valentino (2010) и Jean Paul Gaultier. Първата марка ще бъде взета от него през 2018 г. от френската компания L'Oreal. Докато той става мажоритарен акционер на втория (Жан Пол Готие). Компанията празнува своята стогодишнина (2014 г.), като открива нова централа на Plaza de Europa в L'Hospitalet del Llobregat, наречена Torre Puig. През последните години компанията избра растежа на нови марки като Dries Van Noten и насърчи развитието на Penhaligon's и L'Artisan Perfumeur. В допълнение, компанията завърши мажоритарното си придобиване на Eric Buterbaugh Los Angeles и постигна споразумение с Christian Louboutin за развитие на своя бизнес за красота.

„Въпреки факта, че началото беше доста сложно, подкрепата на Benigno Arce и много други бизнес професионалисти кара компанията да отговаря на нуждите си и да може да придобие необходимите суровини, за да продължи напред. Компанията започва работа през 1874 г., първоначално посветена на доставката на железарски магазини в Сантандер. Като релевантни данни в еволюцията на Forjas de Buelna имаме: До 1877 г. Quijano пътува всеки ден от Torrelavega до Los Corrales de Buelna, в каруца, теглена от 2 бика понита, едното от тях наречено Espartero, ще остане като емблема на ново общество New Montaña Quijano. През 1880 г. той инсталира обществено осветление в работилниците, а през 1881 г. въвежда телефона в своята индустрия. През 1883 г. Кихано купува фабрика за брашно и създава мелница за валцуване на тел и мелница за изтегляне в нейната сграда. Така се избягва вносът на суровини за производство на накрайници от Франция и Англия. През 1892 г. той успява да получи повече хидравлична енергия от някои изкуствени водопади. Създава работническа кооперация, дарена с фонд за пенсиониране и злополуки (8 години преди Закона за трудовите злополуки). Той също така насърчава изграждането на евтини къщи за всички свои работници. През 1899 г. той основава компанията Altos Hornos de Nueva Montaña в Сантандер, като е нейният първи президент. Освен че е директор и основател на железопътната линия Сантандер-Билбао и кантабрийската железница. Кихано беше депутат от провинцията на 25-годишна възраст и няколко пъти представляваше Кантабрия като сенатор.През 1906 г. компанията имаше повече от 600 работници от градовете, съседни на долината Буелна. Хосе Мария Кихано завърши Forjas de Buelna със складове, сгради и стигна до водопадите с помощта на железопътна линия от повече от 3 километра. В момента има седем семейни клона, произлизащи от Хосе Мария Кихано Фернандес-Хонтория: Кихано Отеро, Диас де Бустаманте Кихано, Кихано Гонсалес-Камино, Мазараса Кихано, Кихано Секадес, Кинтана Кихано и Кихано Агуеро.

Gestamp премина от малък местен доставчик на щамповане до глобална компания с присъствие в основните центрове за производство на автомобили. Тя присъства в 24 страни по света и е посветена на проектирането, разработването и производството на метални компоненти за автомобила. Специализирана е в създаването на продукти с иновативен дизайн за постигане на превозни средства, които са все по-безопасни и по-леки и следователно по-добри по отношение на консумацията на енергия и въздействието върху околната среда. В момента компанията се управлява от синовете на основателя, Франсиско Хосе Риберас Мера и Хуан Мария Йон Риберас Мера, Има близо 50.000 8548 служители и оборотът му достига XNUMX милиона евро, като отделя част от времето си за изследване и разработване на авангардни технологии.     ?       Гестамп е испанска международна група от автомобилостроене. Компанията е посветена на проектирането, разработването и производството на метални компоненти за автомобили. Gestamp е основана през 1997 г Франсиско Риберас Памплиега с цел да стане глобален доставчик. В момента компанията се управлява от синовете на основателя, Франсиско Хосе Риберас Мера y Хуан Мария Йон Риберас Мера, присъства в 22 страни по света и има повече от 100 производствени предприятия и 13 центъра за научноизследователска и развойна дейност. Към декември 2018 г. нейната работна сила се състои от повече от 43.000 8.548 служители с оборот от XNUMX милиона.¹?²?

Започвайки през 1981 г., синовете на Франсиско Роиг, Хуан, Фернандо и Франсиско, поеха компанията, за да я превърнат в една от най-успешните истории в Испания. В момента Mercadona има повече от 75000 1300 служители и повече от 1972 офиса на територията на Испания. Успехът на Mercadona се състои в предлагането на качествени продукти на достъпни цени (бял етикет). Mercadona в момента се председателства от Хуан Роиг Алфонсо. През 1150 г. Франсиско Роиг Балестер също основава Pamesa ceramics в град Алмасора в Кастелон. Това е компанията-майка, която ще създаде групата Pamesa, която е най-добрият продавач на плочки в Испания и една от най-известните компании в света в продажбата на керамика. Pamesa има 500 служители в Испания и присъства в страни като Аржентина, Бразилия и Португалия с годишен оборот от XNUMX милиона евро. Групата Pamesa в момента се председателства от Фернандо Роиг Алфонсо. Семейство Ройг е добре известно и в сферата на професионалния спорт. Фернандо Роиг е най-големият акционер във Villarreal CF и по негово време беше също най-големият акционер в Pamesa Valencia за баскетбол и важен акционер във Valencia CF.          

Този малък цех/склад с площ от 400 квадратни метра беше началото на истинска холдингова компания за преработка и дистрибуция на метали с повече от 50 центъра в цялата страна. В допълнение към дъщерните дружества във Франция и Полша, които биха могли да разпространяват желязо и стомана в различни сектори като ключарството или автомобилната индустрия. Истинският растеж на Ros Casares Group идва през 1959 г., когато правителството на Франко отменя забраната за закупуване на метал директно от държавни фабрики. През същата година печалбата на Ros Casares скочи до 250 милиона песети (1,5 милиона евро). През следващите десетилетия Рос поддържа дистрибуцията на стомана на едро и отваря линия от магазини, посветени на хардуера. Така тя навлезе в трансформационната индустрия, маркетинга на машини и спомагателния сектор на автомобилите. Рос Касарес постига съюзи с големи испански групи, като баската Аристрейн, и международни групи, като Тисен (1984). Групата Рос Касарес постепенно започва да се управлява от синовете на Франсиско (Франсиско Хуан и Херман Рос Гарсия) и е сериозно засегната от кризата. Aristrain придобива 50% от бизнеса през 1990 г., въпреки че семейството ще изкупи обратно тези 50% 8 години по-късно от компанията Arcelor. Освен това Франсиско Рос Касарес беше много тясно свързан с Валенсия, като стана президент на клуба през 1973 г. Въпреки че по време на мандата си той не постигна никаква титла, благодарение на неговото управление валенсианският клуб придоби земята в Патерна, където построи своя настоящ спортен град и също така придоби баскетболния клуб Godella, който дори беше преименуван на Ros Casares Valencia, достигайки елита на испанския женски баскетбол, преди да изчезне през 2012 г.

От 1970 г. името на компанията ще бъде Papelera de Leitza SA, резултат от поглъщането от тази компания на Sarrió, Compañía Anónima de Papeles SA и Eurokote SA, като се посвещава на процеса на получаване на суровини, производство на хартия и нейното разпространение. Всички компании, които съставляват групата, са склонни да се самозадоволяват с основна хартия в своите фабрики в Берроби и други места. Той дори отговаря на искания за повторно залесяване, поставяйки началото на евкалиптови плантации в провинция Бадахос. Компанията е разработила множество дъщерни дружества, които достигат до директни продажби към потребителите. Има износ в 43 страни в Европа, Мала Азия, Африка и Америка. През 1989 г. се слива с "Cartiere Saffa" (Италия). Новата компания е с 65% испанско участие и 35% италианско. Година по-късно "Картиере Сафа" се оказва с 49% от капитала и след закупуването на 4,9% от германската фирма "Фелдмюле" продължава да контролира компанията. През 1991 г. компанията е закупена от групата "Torraspapel", преименувана на "Sarrió, Papel y Celulosa". Между 1997-1999 г. е погълната от Lecta Group.

Историята на обувките Segarra започва с основаването на компанията през 1882 г. Към името на Segarra е прикрепено прилагателно: репутация. Тази репутация се отнася до майсторство, гаранция, безопасност, иновации и качество. Семейството има големи майстори, специализирани в производството на обувки. Те се превърнаха в един от най-големите европейски магазини за обувки в продължение на години, произвеждайки милиони чифта обувки и ботуши годишно.

Понастоящем Calzados Segarra успя да предостави на марката собствен дизайн и да продължи да се разширява в международен мащаб. Присъства в селективни точки на продажба и се консолидира като референтна марка на европейските пазари, като висококачествена марка в сектори като военни, сигурност, хардуер, селско стопанство, труд или неформални/случайни дейности.

Иносенсио Фигаредо Села, братовчед на Луис, също беше директор на Banesto и беше друг от видимите глави на една от най-известните фамилии на астурийската индустриална и финансова буржоазия. Трябва да се отбележи, че бащата на Луис Села Фигаредо е бил основател на Banca Sela от Mieres и акционер в банките на Oviedo и Gijonés de Crédito, всички те погълнати от Banesto през 1903-те години на миналия век, и насърчаващ многобройни минни дейности бизнес и промишлени след придобиването през 1969 г. от френска група на Mina Tres Amigos, чиято собственост е прехвърлена от семейството на държавната компания Hunosa през XNUMX г.

Banco Popular започна да контролира различни регионални банки като: Banco de Andalucía, Banco de Castilla, Banco de Crédito Balear, Banco de Galicia и Banco de Vasconia. През 2004 г. Валс предаде на Анхел Рон президентството на финансовата група, която споделяше с брат си Хавиер от 1989 г. Въпреки това той продължи да бъде свързан с организацията, председателствайки срещите на общото събрание на акционерите. Banco Popular беше продадена на Banco Santander за символичната сума от 1 евро през юни 2017 г. Този факт засегна хиляди акционери поради фалит. El Popular най-накрая беше погълната от Banco Santander през септември 2018 г.

Компанията продължава да има силен семеен акцент. Тримата синове на Педро Веласко (той също има 3 дъщери) са настоящите стълбове на групата, която беше разделена на 2 компании, Laminados Velasco, която действа като дистрибутор, и Cosimet, мениджър на активи. В допълнение към дистрибуцията на стомана и секторите на недвижимите имоти и застраховането, семейство Веласко е поело силен ангажимент към възобновяемите енергийни източници и настоящите предизвикателства са поддържането на нивото на платежоспособност, финансова сила и престиж, подкрепено от неговия опит. Освен това Cosimet възнамерява да продължи да задълбочава диверсификацията и растежа на стратегическите пазари, засилвайки своята международна експанзия.

През 1987 г. той е един от преговарящите за опита за сливане на Banco Bilbao с Banesto. В допълнение към активното участие в сливането с Banco Vizcaya. През 1988 г. Ybarra е избран за вицепрезидент на новата банка (BBV). През 1990 г. той е предложен за президент в края на периода на сливане между двете банки. Когато той встъпва в длъжност, предприятието преживява голям растеж в чужбина, достигайки челна позиция в класификацията на испанските банки. BBV беше спонсор на такива важни събития като Всеобщото изложение в Севиля (1992) и стана акционер в компании като Repsol, Telefónica и Iberdrola. Той също така направи множество инвестиции в Латинска Америка.

През последните години на десетилетието Ybarra ръководи сливането на BBV с Argentaria. В резултат на това BBVA Bank стана вторият по големина оператор в сектора в страната, изпреварен само от BSCH (Banco Santander Central Hispano). Ybarra е избран за съпрезидент на новата банка (заедно с Francisco González), докато на 18 декември 2001 г. не подаде оставката си. Той запази позициите си на съпредседател на фондация BBVA и вицепрезидент на Repsol. През първите месеци на 2002 г., след като научава за предполагаемото му участие в скандала с тайните сметки на BBV в Джърси, той подава оставка от всички постове, свързани с организацията.